Responsive Ad Slot

Последни

latest

Изключителни истории от реалния живот през ноември само по CBS Reality

вторник, 4 ноември 2014 г.

/ by Z. Manolov
През ноември по CBS Reality в центъра на вниманието ни ще бъде представено изобилие от разкази за оцеляване.
Този месец каналът изследва невероятните подвизи на човешките същества по света и подтиква зрителя да изследва  царството на човешкия опит в цялото му многообразие. От онези, които са взели решение да променят телата си до крайност, до тези, които наблюдават как телата им ги предават преждевременно, тези разкази са разтърсващи със своята достоверност. В общество, обсебено от физиката, вижте как двама различни невероятни хора живеят уникален живот благодарение на своята мускулна маса, независимо дали е придобита чрез съзнателни усилия или по рождение.
Бебетата са жадувана част от всяко общество по света, но какво би било отношението ни към бебе, което няма шансове да преживее детството си, или бебе, което е трябвало да се раздели с памперсите си преди десетилетия ? Този месец CBS Reality се потапя в свещеното царство на детството и семейния живот, показвайки бебета, които излизат драстично извън нормата.

Лесно е да приемеш много от нещата в живота за даденост, особено когато изглежда че всичко върви „по вода“. Но, само за миг цялото ви отношение към живота и дори личността ви, могат да се променят завинаги. Независимо дали става дума за ужасен инцидент или за потресаваща медицинска новина, нашето отношение към самите себе си, към семейството и към бъдещето може да се промени завинаги в един-единствен миг. Колко далече бихте могли да отидете, за да си върнете живота от миналото след травма на мозъка, или за да скриете смъртоносна медицинска новина от хората, които обичате, за да им спестите болката?
Невероятните персонажи, показани този месец, преминали през още по-голям диапазон от невероятни сценарии, отколкото повечето хора, които ще срещнете в живота си, са достатъчно благородни, за да споделят преживяванията си. Гледайте ни, за да бъдете респектирани, шокирани и да си върнете част от благодарността за отегчителните, обикновените и удобните неща от живота, който имате.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗАГУБИ СЕБЕ СИ
Събота, 15-ти ноември в 07:50, 13:40 и 19:30

Патрик Савидж е идеален баща за своите 10 деца, докато след един почти фатален инцидент с кола не се оказва хоспитализиран в състояние на кома. Въпреки че сега Патрик е вече напълно възстановен физически, неговите взаимоотношения със семейството му коренно са се променили. Той помни много малко от живота си преди катастрофата и не изпитва любов към децата си, които преди това безумно е обичал. Съпругата на Патрик и децата му са объркани и сломени. На външен вид Патрик изглежда както преди, но прекарва повечето от времето си сам и отказва да участва в живота на семейството си. Филмът показва разтърсващото и емоционално пътешествие на Патрик, след като той предприема курс на интензивна иновативна терапия, която да го върне в ролята на баща. Ще успее ли той да възстанови прекъснатите връзки? И дали всички искат старият Патрик да се завърне?

Тежките мозъчни увреждания могат да лишат потърпевшите от техните умения, спомени, и качества, които са имали през целия си живот, но дали тези увреждания не могат също така да надарят жертвите с чудодейни способности, които те не са притежавали преди това? Ето шест невероятни разказа за жертви на мозъчни увреждания, които един ден са се събудили с невероятни нови умения.
1. Когато през 60-те години на миналия век прехвърлилият 30-те италиански емигрант Франко Маняни пристига в Сан Франциско, той има само настинка, но до такава степен, че понякога изпада в делириум и получава припадъци. Впоследствие Маняни получава налудничаво живи видения/спомени за града на детството си Понтито в Италия. Мъжът не е бил там повече от 30 години, но виденията му са толкова ярки и изпълнени с подробности, като че ли пристъпите му се основават на клъстър от стари файлове с изображения, извлечени от напълно редовния твърд диск на неговия мозък. Маняни е така обсебен от спомените, че започва да ги рисува. Ако картините по-долу изглеждат като образи на случайни улици или алеи, които може да се видят на всяка стена, трябва да ги съпоставите със снимка от реалната действителност, за да разберете тяхната изключителност. Отляво е снимката. Отдясно е картината, нарисувана на базата на тридесетгодишни спомени от ранното детство:

2. Според професор от Университета в Сейнт Луис, Джейсън Паджет е единственият случай в света на провокирана от побой гениалност. Историята започва сън сериозен побой, нанесен му от крадци, който го превръща м математически гений и феномен на изкуствата.
През 2002 година Паджет тъкмо замисля да започне собствен бизнес, когато излизайки от ресторанта след една среща, двама гамени решават че могат да използват главата му като пинята. След побоя те вземат парите му и избягват.
В болницата му казват, че има мозъчно сътресение и се нуждае от почивка. Но, при завръщането си у дома, Паджет веднага се впуска в най-дългото си непровокирано от субстанции наркотично преживяване. В слънчеви дни дори най-малкият лъч светлина, отразен от стъклото на кола, внезапно избухва в множество триъгълници. Всяко движения на околен предмет, оставя следи след себе си. Очертанията на облаците и течностите се превръщат в спираловидни линии. Мъжът мисли, че полудява или че е преследван от духа на геометрията. Но, след два магнитно-ядрени резонанса и две метални пластини в главата и няколко възгласа: "О, Боже, какво е това, което ми се случва?" по-късно, Паджет решава да продължи напред, като започне да рисува образите, които му се привиждат. Оказва се, че те изглеждат пленително ужасяващи.
В крайна сметка Паджет започва да излиза по-често от дома, а един от хората, видели произведенията му, забелязва че те изглеждат някак математически, в резултат от което той получава предложение да се запише в курс по математика в общинския колеж, за да се научи как да ги описва.
Паджет винаги е бил слаб по математика, и му се е налагало да прибягва до измама, за да премине в по-горен клас в гимназията, но пък той никога не е посещавал някаква форма на обучение по изкуства, така че всъщност, защо да не опита? Оказва се, че сега в училище той е отличник по математика и дори научава, че изображенията, които рисува, се наричат фрактали – форма, включваща многократно повторение на самата себе си. Това е въведението в геометрията.
Според теорията, ударите, нанесени по черепа на Паджет, са засегнали областите от мозъка, които контролират определянето на границите на обектите, и това по някакъв начин е отключило визуалните математически свръхвъзможности. Но, каквото и да е обяснението, това със сигурност не е случаят с най-тежки последици в историята на побоите.

3. Под сивото небе с признаци на наближаваща буря хирургът-ортопед Тони Цикория решава да позвъни по телефона на любимата си възрастна майка, и спира до уличен телефонен автомат за целта. Но, едва завършил разговора, го застига ударът – в буквален смисъл, на живота му. Като в зловеща градска легенда, телефонният апарат е ударен от светкавица, която излизайки от апарата, попада право в лицето на Цикория и го убива или поне така изглежда на всички, включително на самия него. Той си спомня са произнася "О, не. Мъртъв съм," преди да бъде върнат брутално към живота.
Подобно на повечето хора, през чиито тела е преминало огромно по величина напрежение, Цикория има някои незначителни оплаквания след инцидента. В продължение на една-две седмици той има забавени реакции и проблеми с паметта. Но, тези симптоми отминават, след което започват да се случват странни неща. Съвсем неочаквано Цикория получава внезапно неудържимо желание да слуша и да изпълнява музикални произведения на пиано.
И така, независимо от това, че не знае как се свири на пиано и не може да пише и чете ноти, Цикория си купува пиано и веднага започва да свири всичко, което чува в главата си. Той дори става в четири часа сутринта и свири, докато стане време да тръгне за работа, за да изпълнява служебните си задълженията – малко опасно, като се има предвид естеството на работата му, но както и да е.
След преживения удар Цикория е изследван от изтъкнатия специалист по мозъка от Колумбийския университет Оливър Сакс, който описва случая в книга и в документален филм, показан по PBS, в който обяснява как действа музиката на мозъка. Независимо от няколкото изследвания с помощта на магнитно-ядрен резонанс, специалистите все още нямат точно медицинско обяснение за състоянието на Цикория. Независимо от това, музикалната кариера на Цикория напредва успешно, след като музикално неграмотният лекар е показан в няколко списания и телевизионни филми и той провежда няколко рецитала, на които изпълнява класически произведения така и свои собствени.

4. Историята на Кен Уолтърс започва с нелепа поредица от случаи на лош късмет започнала през 1986 година, когато попада в катастрофа, при която получава счупване на гръбначния стълб. Инцидентът го обрича да остане прикован с болки към леглото за цяла година и да не може никога да ходи отново. Впоследствие, държавата го изгонва от новия му дом – и го кара да заплати 5,000 лири. В резултат от стреса, той получава два сърдечни удара. През 2005 година, след близо 20 години, прекарани без работа, в депресия и на издръжка на държавата, Уолтърс получава удар.
В онзи момент Уолтърс няма как да знае, че съсирекът в меката вътрешна тъкан на черепа му ще промени живота му към по-добро. През първия ден от последния си престой в болницата докато пише бележка на сестрата, той забелязва нещо странно. След написването на бележката, ръката му започва да блуждае върху листа хартия и да чертае драскулки – нещо, което той не е имал обичай да прави дотогава.
Най-странното от всичко е че той дори не забелязва че прави това, докато сестрата не го пита какво рисува. Едва тогава той поглежда хартиения лист и разбира, че ръката му е начертала рисунки несъзнателно. Този случай отприщва последвалите събития. Уолтърс започва да се буди в ранните утринни часове с художествени проекти в съзнанието си, и рисува до изгрева на слънцето. Тъй като в училище е мразел рисуването, което не му се е удавало, той гледа на случилото се като на симптом. Когато пита лекаря си какво по дяволите се случва с него, той получава отговора, че мозъкът може да се пренастрои така, че да избегне засегнатите участъци. Обикновено, тази пренастройка води до такива неща, като промени в личността, но в случая с Уолтърс тя ме дава неудържимия подтик – и способността да рисува. Лекарят му казва да не се тревожи, защото това е временно явление. Но, той дълбоко се заблуждава.
Уолтърс, който е работил като инженер преди инцидента, започва да рисува като луд. Той използва най-вече компютъра си, за да създава своите абстрактни рисунки, предпочитайки дигиталното платно вместо молива и хартията, и продава произведенията си по Интернет в онлайн играта „Втори живот“ (Second Life). От този момент нещата потръгват. Хората започват да купуват работите на Уолтърс с десетки. Компании, като IBM и Java се свързват с него, за да му кажат, че искат да окачат негови картини в офисите си. Творбите му се показват в списания и галерии на живо, където хората охкат и ахкат, изумени от абстрактното му дигитално изкуство. Надмогнал мрачното си състояние, Уолтърс твърди, че не би променил живота си за нищо на света. Наистина, не е за чудене, имайки предвид 2,000-процентното увеличение на доходите му и световната му слава на дигитален художник.

5. Англичанинът Томи Макхю прекарва първите 50 години от живота си, като един от най- пропадналите типове в Англия, след серия от арести заради употреба на наркотици и злополучната си склонност да се сбива със случайни типове в баровете. Докато един ден получава жестоко главоболие и отива в болницата, където узнава лошата новина, че мозъкът му е започнал да кърви, и то не от една, а от две страни, в резултат от скъсани аневризми (опасна подутина в кръвоносните съдове на мозъка), и че трябва да се подложи спешно на операция или ... да умре.
Макхю не подлага на необходимите манипулации и всичко изглежда ОК за лекарите, поне по отношение на мозъка. Но, въпреки това, след като се прибира у дома си, Макхю започва да върши някои наистина много странни неща. През първите три месеца след операцията той говори само в странни рими, а след като това отминава, в мозъка му започва де се прожектира безкрайно шоу от "слайдове" на образи.
През 50-годишния си, изпълнен с пиянски сбивания живот, Макхю никога не е имал каквато и да е творческа изява. Той си е изкарвал хляба като строителен работник и винаги е смятал творческите изкуства за "отврат". Но, след аневризмите си Макхю не можа да спре потока от думи и образи в мозъка си. Той изпитва потребност да ги излее върху хартия или платно, или да ги пресъздаде в скулптури. Един ден, влизайки в кухнята, жена му открива своя благоверен да рисува стотици лица, наподобяващи извънземни, със зяпнала уста.
Манията на Макхю се задълбочава все повече. Едва завършил една картина, той започва да рисува друга, след което пише стихове, евентуално създава някаква скулптура, след което пак пише, пак рисува и така – до безкрай. Човекът, който дотогава не е може да „върже на кръст две думи“ върху лист хартия, започва да пълни със стихове цели тетрадки и да прави скулптури, като че ли излизат от мода.
Макхю изпраща писма до лекарите – написани в стихотворна форма, разбира се – с които ги кани да дойдат да го видят. Скоро екип от учени го полага на всички възможни  познавателни изследвания, които човек може да си представи, за да стигне до извода, че да – неговият художествен талант се дължи на внезапното хрумване на мозъка му да прокърви, което е увредило челния му лоб.
Една допълнителна положителна последица от внезапно провокираната от аневризма художествена дарба на Макхю, според самия него, е че той е станал много по-добър човек. Точно така, освен че е станал художник, той е скъсал с практиката на кръчмарски побойник, и твърди, че би искал да беше живял по този начин през целия си живот.

6. Когато е на 35, Джон Саркин от Ню Джърси започва да чува звънтящ звук в ушите си. Ощазва се, че този тип звънене може да се обясни само с разраснали се мозъчни съдове, които могат да се коригират само оперативно.
Саркин се съгласява да му отворят черепа, за да коригират кръвоносните съдове, но по-късно получава удар, което на практика налага отстраняване на част от мозъка му. В крайна сметка се оказва, че изходът от операцията е възможно най-лошият, като се изключи смъртта.
Или поне така изглежда. Очевидно, ударът и мозъчната операция оказват влияние върху "несклонната към художествено творчество" част от мозъка на Саркин, тъй като, след като напуска болницата, той е обсебен от желанието да рисува. Подобно на останалите хора от този списък, той никога не е имал никакъв талант или склонност към изкуството, но става обсебен от него до такава степен, че е в състояние да напусне масата насред семейната вечеря, за да нахвърля символи, да рисува предмети или да създава картини с часове, пресъздавайки дошлите в главата му идеи.
И тогава сестра му ме подхвърля, че ако си пада толкова по рисуването, би могъл да изкара и някой и друг долар от него. Саркин изпраща няколко рисунки на странните призрачни същества на „Дъ Ню Йоркър“ (The New Yorker), и за голяма негова радост, списанието ги купува.
От този момент нататък Саркин е вече на артистична вълна. Още повече, че лекарите, които го изследват, заявяват, че ударът, който е преживял, е пренастроил мозъка му, като му е дал нещо, което те наричат "внезапен художествен продукт" – рядко състояние, наблюдавано само у шепа хора.
Междувременно, други национални списания, като „Джи Кю“ (GQ) купуват произведения на Саркин. Платната му обикновено по 10,000 долара едното. Излиза и книга, посветена на живота му. О, и продуцентската компания на Том Круз купува правата върху историята на живота му, така че има вероятност да видим самия Круз в ролята на Джон Саркин в бъдещ  телевизионен биографичен филм.

ЧОВЕКЪТ, ЧИИТО РЪЦЕ ИЗБУХНАХА
Неделя, 16-ти ноември в 07:50, 13:40 и 19:30

Грег Валентино иска да е специален.... да се откроява сред тълпата. Мечтата му е да стане човекът с най-големите ръце в света. В своя апогей бицепсите на Грег са с обиколка 71 см, но на каква цена? За да постигне мечтата си, Грег си е присвоил ролята на лекар и фармацевт, забърквайки все по-мощни комбинации от лекарства за увеличаване на размерите си. Когато бицепсът му се инфектира от замърсена игла, последствията са взривяващи и Грег е принуден да влезе и в ролята на хирург. Неговата история ни запознава със света на екстремния бодибилдинг и цената, която хората са готови за платят – както финансово, така и физически, за да достигнат до върха. Филмът изследва тъмната страна на екстремния бодибилдинг и предела, до който хората са готови да достигнат, за да бъдат 'най-добрите'.
Използването на стероиди си наблюдава в страни от целия свят, с най-различни демографски характеристики. Резултатите могат да бъдат съдбоносни, а в някои случаи – и смъртоносни. По-долу излагаме 11 факта за използването на стероиди в наши дни.
1. "Кортикостероидите" са видове лекарства, използвани за лечение в медицината. "Анаболните стероиди" са лекарства, заместващи човешките полови хормони, като тестостерон и естроген, които се приемат незаконно — и с които често се злоупотребява, с цел промяна на външния вид.
2. Анаболните стероиди могат да бъдат разрешени за употреба от лекар при закъснял пубертет, рак или СПИН, но никога не трябва да се използват за самолечение.
3. Често пъти, хората, които злоупотребяват със стероиди, приемат 10 до 100 пъти по-голяма доза от тази, която би била предписана от лекар за лечение на определено състояние или болест.
4. Тийнейджърките използват стероидите, за да подобрят или променят формата на тялото си. Страничните ефекти са оплешивяване от мъжки тип, трайно удебеляване на гласа, свиване на гърдите и вредни последици за менструалния цикъл. Пишете позитивни послания в училищните тоалетни, за да освежите деня на съучениците си. Абонирайте се за „Мирър месиджис“ (Mirror Messages).
5. Обичайните странични ефекти на стероидите са честа смяна в настроението, маниакално поведение, безсъние, раздразнителност и неспособност за правилна преценка.
6. Специално при мъжете, стероидите често предизвикват свиване на тестисите, увеличаване на гърдите, косопад, безплодие и повишен риск от рак на тестисите.
7. През последните няколко години употребата на стероиди в тийнейджърска възраст бележи леко увеличение. През 2010 година 2% от учениците в горните гимназиални класове признават, че са опитвали да приемат стероиди. А, през 2013 година, техният брой е 2.1%.
8. Анаболните стероиди обикновено се използват от спортисти в тийнейджърска възраст, за да натрупат маса. За съжаление, неправилната употреба на стероидите (дори в млада възраст) води до спиране на растежа, нарушение във функцията на бъбреците или бъбречна недостатъчност, увреждане на черния дроб и повишен риск от сърдечен пристъп или удар.
9. Стероидите са сериозен наркотик, а наркотиците водят до пристрастяване. Прекратяването на употребата им често причинява затваряне в себе си и депресия, което води до липса на физически стимул и липса на социални контакти у потребителите.
10. Един от начините за приемане на стероиди и чрез инжекция направо в мускулите. Тъй като спринцовките, използвани за инжектиране на лекарството, не винаги са стерилни, потребителите са изложени на риска да се заразят с животозастрашаващи болести, като ХЕВ/СПИН или хепатит.
11. Създадена е програма за треньорите и капитаните на спортните мъжки и женски отбори в гимназиите (ATLAS за момчета, ATHENA за момичета), която да разяснява опасността от употребата на тези лекарства. До момента новите случаи на употреба на стероиди сред тези младежи са намелели с 50%.

НАЙ-СИЛНОТО БЕБЕ НА СВЕТА
Събоота, 22-ти ноември в 07:50, 13:40 и 19:30

Тригодишният американски малчуган Лиъм Хьокстра е стоял изправен на краката си, когато е бил на един ден и се е качвал по стълбите на шестмесечна възраст. Той има толкова рядко генетично състояние, че в целия свят има описан само още един случай като неговия. Мускулната маса на Лиъм е с 40% повече от тази на средностатистическо дете. Той има изразени мускули още от раждането си, минимална телесна мазнина и демонстрира невероятна сила. В младенческата си възраст той вдига тежести и изпълнява упражнения, които удивяват неговите връстници, родители и лекари. В този филм родителите на Лиъм разказват за мечтите си да го видят като футболна звезда на Америка и споделят опасенията си, че той ще стане обект на несправедлива критика поради спортните си предимства. Но, най-голямата им надежда е, че ако учените разберат повече за състоянието на Лиъм, те ще могат да разбулят тайните на осакатяващите болести, водещи до отслабване на мускулите, като мускулната дистрофия.  
Не всички деца искат да си седят у дома и да играят на видеоигри, след като си напишат домашните. Всъщност, някои млади хора променят непрекъснато нашия свят по страхотен начин! Следват няколко примери на деца, създали лечение за рак, подобряващо живота на техните връстници, и влязло в историята.
1) 14- и 15-годишните Дуро-Айна Адебола, Акинделе Абиола, Фалеке Оловатойн и Белло Ениола са четири нигерийски ученички, които са създали генератор, захранван с урина, който може от литър урина да произведе почти шест часа ток. Простият генератор разгражда урината на азот, водород и вода. Процесът превръща изобилния отпаден продукт в енергия. Прототипът с цена 64 долара може да помогне на 160-милионното население на Нигерия, което няма достъп до електричество.

2) 14-годишната Юлия Блум е балерина от Уотървил, щата Мейн, която спечелва битката с едно от най-популярните списания за тийнейджъри в света. Заедно с други млади активисти на SPARK (Протест срещу сексуализацията: Действие, Съпротива, Знание [Sexualization Protest: Action, Resistance, Knowledge]), Блум се бори срещу начина, по който са представени жените в медията.
Осмокласничката слага началото на петиция в Change.org с искане „Севънтийн“ (Seventeen) да публикува нередактирани снимки и да рекламира "различен тип хубост." След като петицията събира над 84,000 подписа, списанието за тийнейджъри, ръководено от Главната редакторка Ан Шокит, публикува в августовския си брой "Споразумение за мир на тялото". Редакционната колегия обещава никога да не променя размерите на лицата или телата на момичетата. „Севънтийн“ (Seventeen) се съгласява да показва на страниците си реални момичета.

3) 11-годишният Джейкъб Хюс е ученик от щата Тенеси, който изпраща своите спечелени с труд  бонбони от Хелоуин на деца в Ню Йорк и Ню Джърси, чийто живот и планове за лакомства за Хелоуин са били разрушени от урагана Санди. Щедростта на Хюс е вдъхновяваща.

4) Намираме се на крачка по-близо до по-малко токсично и по-ефективно лечение за рак на гърдата, благодарение на революционното изследване на 17-годишния Нитин Тъма от Форт Грейтиот, ката Мичиган. Младият учен в тийнейджърска възраст открива, че лекарите могат да забавят растежа на раковите клетки, като подтискат определени белтъчини. Той печели наградата от 100,000 долара в състезанието „Търсене на таланти в науката“ на компанията Intel.


21-ГОДИШНО БЕБЕ
Неделя, 23-ти ноември в 07:50, 13:40 и 19:30

Това е необикновена приказка за едно истинско Питър Пан момиче – Таня Доналдсън, родено с толкова рядко генетично увреждане, че според лекарите няма друг подобен случай в света. Състоянието на Таня я обрича да остане завинаги с ума и тялото на бебе. На 21 години тя е още с памперси, пие от бебешка чашка и носи дрехите на a 4-годишно дете. Този филм разказва сърцераздирателната история на майката, която търси отговори за своето дете. Дали най-големите съвременни медицински светла най-после ще разбулят тайната за мистериозното състояние на Таня? И, след 21-годишно търсене, дали Керъл Доналдсън ще открие някой, който има същото увреждане, като нейната дъщеря?
Въпреки че е изключително необичайно, има няколко известни случаи с хора по света, които просто са спрели да растат, докато са били още бебета или невръстни деца. ‘Възрастните’, показани по-долу, се намират все още в телата на деца и представляват медицинска загадка за всички.

21-годишната Брук Грийнберг може да изглежда мъничка, но тя всъщност е родена през 1993 година, няколко години преди по-малката си сестра, която очевидно изглежда по-възрастна на снимката до Брук.
Родената на 7 май 1981 година Мария Одет до Насименто все още има тялото на бебе. Мария произхожда от бедно семейство, което живее в къщичка от кал в Кеара – Бразилия. Нейното семейство се състои от баща й и втората му съпруга, която се грижи за Мария след смъртта на майка й преди 13 години. Семейството не може да си позволи да осигури никакво лечение на Мария, чието състояние би могло да се възстанови, ако е била лекувана при раждането.

Лаксми Ядав е жертва на трагична доживотна присъда – да живее живота на жена, заключена завинаги в тялото на младо момиче с височина 98 сантиметра и тегло едва 19 килограма. Рядкото хормонално смущение е лишило Лаксми от нормален живот. Тя е спряла да расте на петгодишна възраст и носи дрехи на шестгодишна. Тя е гледала как приятелките й се превръщат в жени, знаейки през цялото време че никога няма да достигне до пубертета. Те могат да се надяват да станат съпруги и майки, докато Лаксми е обречена на живот в присмех и страх.


С ПАРКИНСОН НА 25
Събота, 29-ти ноември в 07:50, 13:40 и 19:30

25-годишният Майкъл има една тайна. Откакто е навършил 18 години, той я крие от семейството си, от приятелите си и дори от самия себе си. Но, тъй като тя превзема тялото му, той е принуден да се изправи за първи път пред най-големия си страх. Майкъл е един от най-младите хора в света, диагностициран с болестта на Паркинсон – болест, която причинява неконтролируемо треперене, унищожава способността да говориш, да ходиш и дори да използваш ръцете си. „С Паркинсон на 25“ проследява личното пътуване на Майкъл към откритието за това какво му готви бъдещето с паркинсон, и борбата му с болестта на възрастните, която превзема тялото му.
Болестта на Паркинсон е дегенеративно заболяване, което засяга милиони хора по света. Симптомите му включват треперене на мускулите и влошаване на походката и говора. По-долу е дадена графика, която показва разпространението на болестта сред различните европейски народи. Следва анализ на данните.

Има около 3-4 милиона недиагностицирани случая на Паркинсон по света.
В Западна Европа най-малко вероятно е да се разболеете от Паркинсон, ако живеете в Монако.
В Централна Европа е много по-малко вероятно да се разболеете от Паркинсон, ако живеете в Чешката република.
Естония е страната в Източна Европа с най-висок процент болни от Паркинсон.
Болестта на Паркинсон е много равномерно разпределена в цяла Южна Европа.
Само в САЩ всяка година от паркинсон умират около 15,000 души.
В Англия през 2002–2003 година, болничните случаи на паркинсонизъм и други екстрапирамидални и двигателни смущения възлизат на 0.12% (14,828) (Статистика на болничните случаи, Министерство на здравето, Англия, 2002–2003 [Hospital Episode Statistics, Department of Health, England, 2002-03])

СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ ЗА БЕБЕТА
Неделя, 30-ти ноември в 07:50, 13:40 и 19:30

Малко са гледките, които могат така силно да те ударят в сърцето, като тази на мъничко бебе, което отчаяно се е вкопчило в живота. Уязвимостта на тежко болните новородени; невероятните умения и грижа на медицинския персонал и агонията на родителите, които гледат, чакат и се надяват – всичко това представлява една истинска житейска драма, каквато липсва дори в литературата. От бебе, върнато към живота, след като е престанало да диша в продължение на 22 минути след раждането; до бебе, оперирано за отпушване на дихателната тръба по време на раждането; и триседмично бебе с поставен пейсмейкър за коригиране на сърдечната дейност – многобройните постижения на медицинската наука будят удивление. Това чудо има допълнителен емоционален ефект, когато става дума за спасяването на такива невръстни животи. „Спешно отделение за бебета“ е документален наблюдателен филм, заснет в различни Отделения за специални грижи за бебета и Клиники за интензивно неонатално лечение в цяла Англия.
Процентът на смъртни случаи сред децата има за цел да изследва какво се крие зад статистиката на децата, които по различни причини не доживяват до петия си рожден ден. Зад привидно ясната и суха статистика, при установяване на детската смъртност за отделните страни се очертава ролята на културните и политическите различия.

Обикновено, най-честата причина за смърт по света е дехидратацията вследствие на диария, една предотвратима болест; но, множеството програми за борба с този проблем са понижили процента на децата, починали вследствие на хидратация. Много са факторите, съдействащи за детската смъртност, като например, образователното равнище на майката, условията на околната среда и политическата и медицинска инфраструктура. Подобряването на санитарните условия, достъпът до чиста питейна вода, имунизацията срещу заразни болести, и други мерки за обществено здраве могат да помогнат да се намали високия процент на детската смъртност.
Процентът на детската смъртност се измерва, като се сравнят броя на починалите деца с броя на живородените. Hо, не всички страни, особено в Европа, използват еднакви квалификации за живородено дете. Доста е интересно да се обърне внимание на факторите, използвани от различни европейски държави за промяна на процента на детската смъртност, така че да отчитат по-благоприятни цифри.

Повечето европейски страни определят живороденото дете, като дете, родено с признаци на живот (дишане, сърдечен ритъм, показващо съзнателно движение на мускулите).
Няколко други страни поставят границата от 500 грама като минимално необходимо тегло, за да се смята едно преждевременно родено бебе за живородено.
В Съветска Русия има изискване, че бебето трябва да тежи 1 и да преживее 7 дни, за да се смята за живородено. Така техният процент на детска смъртност пада до 25%, което прави медицинските и санитарните им системи да изглеждат много по-добри, отколкото са в действителност.

Няма коментари

Публикуване на коментар

Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за сериалите, предаванията и др. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!

Не пропускайте
TelevisionBG 2013-2018 © Всички права запазени.